35 години след „Голямата екскурзия“: Зарастват ли раните от Възродителния процес?
Преди 35 години, в края на социализма у нас, над 360 000 българи от турски генезис напускат родината си поради така наречен „ Голяма екскурзия “ . В отломките на режима насилственото преименуване ще бъде наречено Възродителен развой.
Снимка: bTVЗараснали ли са раните и за какво до през днешния ден етническото равновесие е средство за политическа приложимост - описваме в рубриката „ Задочна България “.
В пограничните села на Южните Родопи „ Преходът “ наднича от всяка скършена врата и всеки строшен прозорец. 35 години след рухването на социализма, чешмичката по пътя за село Мугла е пресъхнала, какъвто е частично животът в региона.
Светът 2 мин. Майка и детето ѝ бяха пометени от мощен вятър 
Advertorial 2 мин. Посрещни лятото с телевизия от А1 на специфична цена от 8,99 лева на месец 
България 2 мин. Николай Марков към този момент публично не е член на „ Величие “ 
България 2 мин. „ Показаха се първо стъпалата “: Откриха неповторима антична скулптура край Петрич 
България 2 мин. По-скъпи доставки: Ще вкара ли Европейски Съюз мита за китайските артикули? 
Светът 2 мин. Ураганът „ Берил “ се насочи към Мексико, откакто умъртви 11 души на Карибите 
България 3 мин. Три квартала в столицата ще са без вода на 8 юли: Вижте къде ще има водоноски 
Светът 2 мин. Майка и детето ѝ бяха пометени от мощен вятър 
Advertorial 2 мин. Посрещни лятото с телевизия от А1 на специфична цена от 8,99 лева на месец 
България 2 мин. Николай Марков към този момент публично не е член на „ Величие “ 
България 2 мин. „ Показаха се първо стъпалата “: Откриха неповторима антична скулптура край Петрич 
България 2 мин. По-скъпи доставки: Ще вкара ли Европейски Съюз мита за китайските артикули? 
Светът 2 мин. Ураганът „ Берил “ се насочи към Мексико, откакто умъртви 11 души на Карибите 
България 3 мин. Три квартала в столицата ще са без вода на 8 юли: Вижте къде ще има водоноски В село Мугла срещаме Атлие Акъпова. Тя е от пострадалите на Възродителния развой, които вземат решение да останат в България. „ Толкова хора имаше. В една къща по три-четири фамилии имаше. А в този момент сме останали зимно време 40 душички “, споделя тя.
Снимка: bTV
Атлие си спомня за времето преди Възродителния развой с известна носталгия. „ Тук имаше един завод, имаше горско стопанство, ходихме по гората да залесяваме. Само съвсем възрастни хора сме останали тук “, споделя тя.
Атлие и българите като нея претърпяват насилствена промяна на имената си в интервала 1984–1989 година Причината - държавна политика.
„ Според мен комунистическите управници подцениха промяната на имената на българските турци. Бяха затворени турските учебни заведения в България. Ритуалите бяха преиначени, мюсюлманските ритуали, сватби, погребения “, споделя историкът Ибрахим Карахасан Чънар.
Ибрахим Карахасан Чънар е лекар по история и публицист. Той изследва предишното на Турция и нейното място в живота на Балканите.
Снимка: bTV
„ Турският етнос съставляваше 10 % от популацията на България и това създаваше някакви опасения, някои предпоставки в ръководещите. Държавата Турция по някакъв метод постоянно е имала взор върху турския етнос в България. Много постоянно се говореше, че турците щели да изискат автономност в България. Бившият министър-председател Георги Атанасов споделяше, че понякога би трябвало да се прави кръвопускане и изселване на българските турци в Турция “, добавя той.
Снимка: bTV
Кезбан Аккуш е на 12 години, когато получава българското си име Камелия. През юли месец 1989 година напуща родината дружно със своето семейство.
„ Малко ми беше тъжно. Просто не можах да схвана за какво би трябвало такова нещо. Защо като имам едно име и до 13 години съм живяла с това име и е нямало проблем. Тогава бях дете и не можах да схвана за какво съм в този момент с друго име “, споделя Кезбан.
Снимка: bTV
Днес Кезбан Аккуш живее със фамилията си в Истанбул, работи като икономист, а в България гостува на своите родственици.
